NRD Начало
Петък, 20 Септември 2024
Начало Творчески отражения Биография: Любомир Пипков
1156
Творчески отражения

Биография: Любомир Пипков

Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години.  Той е роден на 19 септември 1904 г. (6 септември 1904 г. по стар стил) в Сливен, в семейството на композитора Панайот Пипков и учителката Надка Стефанова, изпълнителна на народни песни

| 19 Септември 2024, 08:00 ч.
Биография: Любомир Пипков
Биография: Любомир Пипков
Снимка © Христо Юскеселиев

Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години. 

На сцена без декори, само с няколко ориентировъчни знака на пода и актриса - сценичен мениджър, която прави аудиоописание - тази година на театралния фестивал в Авиньон, Франция, ще се играе "сляпа" версия на Чеховата "Чайка" с трупа от незрящи испански актьори, предаде АФП.

"В пиесата на Чехов героите сякаш търсят изгубен рай, с амбиции, по-големи от силите им. Струва ми се, че тези герои много добре съответстват на трупа от незрящи актьори", споделя Чела де Ферари, по време на  репетиция в Мадрид. 

"Незрящата" версия на "Чайка" ще се играе от днес на фестивала в Авиньон. 

Свикнала да работи за приобщаване, след като вече е поставяла "Хамлет" с актьори със синдрома на Даун, перуанската режисьорка се е заела с постановката на друга прочута пиеса с доста необичаен състав - сред дузината актьори от трупата от Националния драматичен център в Мадрид

Трийсет и седем български филми и 19 киноленти от чужбина са включени в конкурсната програма на Международния фестивал на любителските исторически филми, който ще се състои от 28 до 30 юни в Шумен, съобщиха от Народно читалище "Добри Войников - 1856". 

В тазгодишното издание на фестивала участват кинолюбители от Русе, Добрич, Варна, Пловдив, София, Стара Загора, Хасково, Димитровград, Белоградчик, Търговище, Каспичан и Шумен. 

На фестивала ще бъдат представени и филми от Черна гора, Великобритания, Нидерландия, Република Северна Македония, Молдова, Словения, Украйна и Русия, добавят от шуменското читалище.

Любителските и историческите филми, включени в програмата на фестивала представят сюжети и истории, свързани с национално-освободителното движение, войните за независимост, места на паметта, фолклорни традиции, имена в българското и световното изкуство.

В „Арена София“ ще бъде премиерата на игралния филм „Гунди – Легенда за любовта“. Събитието е на 9 октомври, съобщават организаторите.

Продуцентите от „Междинна станция“ очакват това да бъде най-голямата гала премиера, правена за филм в България. Събитието ще събере на едно място целия снимачен екип, а по син килим ще минат всички актьори, участвали във филма.

Филмът ще се прожектира на огромен екран, който ще бъде специално инсталиран за целта.

Както информирахме, „Гунди – Легенда за любовта“ проследява живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова-Лита до трагичния 30 юни 1971 година. В основата на сценария са неразказани досега истории от личния живот на Георги Аспарухов и неговата най-голяма любов, с която преминават през редица изпитания на живота, футбола и системата, но ос

Художникът Клеменс Бер ще представи първа самостоятелна изложба у нас. Той развива идеята си за „Призрачни хоризонти“ на три локации в София.

Откриването е на 13 юни, като стартира в галерия „Пунта“, постепенно преминава към галерия „Поста“, а след това и в двора на „Гьоте институт“ - България. 

Експозицията „Призрачни хоризонти“ може да бъде разгледана до 6 юли, съобщават организаторите.

„Призрачни хоризонти“ на Клеменс Бер се разгръща едновременно в галериите Пунта и Поста и в двора на Гьоте-институт в София. Отправна точка на работите, инсталациите и обектите, е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото“, разказват от екипа. 

Те отбелязват, че при първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел „Арена ди Сердика“ (срещу „Гьоте инстит

Художествената галерия в Русе представя изложба на художници-юбиляри, чиито творби са част от фонда на културния институт. Това съобщи директорът на Русенската галерия Елена Великова.

В експозицията са включени творби на Васил Стоилов, Борис Иванов, Георги Баев, Петър Дочев, Александър Терзиев, Георги Чапкънов, както и на русенските художници Йордан Денев, Йордан Парашкевов, Димитър Хинков, Димитър Радков, Лъчезар Станев и Даниела Максимова, Александър Симов, Десислав Михайлов и Иван Хубанов.

"Тази изложба е възможност да бъдат припомнени творби, от които русенската публика ще остане приятно изненадана. Част от тях предстои да участват в национални изложби", обясни Великова.

Експозицията може да бъде видяна до края на месеца. 

Той е роден на 19 септември 1904 г. (6 септември 1904 г. по стар стил) в Сливен, в семейството на композитора Панайот Пипков и учителката Надка Стефанова, изпълнителна на народни песни. На шест години започва да свири по слух на пиано песните, които е слушал от майка си.  

През 1918 г. семейството се премества в София. Любомир Пипков започва да се занимава сериозно с пиано при пианиста и клавирен педагог Иван Торчанов, който открива голямата дарба на 14-годишния младеж. 

ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ОПИТИ

През 1919 г. постъпва в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер, а теоретичните дисциплини изучава при проф. Добри Христов, проф. Димитър Попиванов, проф. Димитър Хаджигеоргиев и проф. Димитър Радев.  

В Музикалното училище прави първите си опити за творчество. Под влияние на своя баща композиторът Панайот Пипков той съчинява парафрази за пиано върху народни песни. През 1923 г. написва „Двадесет и две вариации“ за пиано, която за първи път разкрива яркото дарование на 19-годишния композитор. Творбата прави впечатление на неговите учители и след успешното й представяне на една продукция в училището професорите му дават необходимата препоръка, за да получи стипендия за следване в Париж, Франция. След появата на пиесите от Детския му албум за пиано, вече няма съмнение, че Пипков ще поеме по пътя на един самобитен талантлив творец.

Симфониета Видин ще изнесе три поредни концерта в три града на Северозападна България. Публиката в Монтана, Белоградчик и Видин ще чуе избрани произведения от Моцарт и Салиери, каза директорът на културния институт Мирослав Кръстев.

В програмата са включени увертюра към операта La Fiera di Venezia, Венецианска симфония и Симфония в ре мажор Il giorno onomastico от Салиери. Във втората част на концертите ще звучи музика на Моцарт – Увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“ и Симфония №41 в до мажор „Юпитер“, обясни Кръстев.

И Моцарт, и Салиери са били музиканти във Виена в края на XVIII век. Имало е много спекулации за тяхното съперничество, отбеляза Кръстев. Предлагаме един концерт, в който слушателите могат да сравнят музиката на двамата композитори, и нека публиката бъде съдия, допълни директорът на Симфониета Видин.

На диригентския пулт застава маестро Енри

Иранската художничка Лалех Барзегар ще гостува с изложба в троянската галерия „Серякова къща“, съобщи Мариела Шошкова, уредник в галерията.

Изложбата, която се осъществява със съдействието на поета и писател д-р Набиола Масуми и троянската художничка Надежда Христова, ще бъде открита на 14 август.

Това е четвърта самостоятелна изложба за иранската художничка и режисьор. След като завършва кинорежисура в Soore Art and Film University в Техеран, Барзегор продължава  образованието си в Академията за медийни изкуства в Кьолн (Германия) и в Художествената академия „Сейнт Мориц“ (Швейцария), разказа уредничката.

„Лалех Барзегар развива уникален художествен стил, характеризиращ се с комбинация от абстрактни форми и изразителни цветове, а художественият израз размива границите между филма и живописта“, каза Шошкова.

Барзегар е продуцент на няколко наград

Варненската галерия „Ларго” подреди сборна изложба под наслов „Лятна разходка по Ларгото“. Това е шесто издание на инициативата, припомни галеристката Милена Димитрова. Тази година експозицията с лятно настроение включва живопис, графика и скулптура.

Ценителите ще открият произведения на автори, които вече не са сред нас - Лиляна Русева, Стоян Цанев и Петър Мичев-Педро. Представени са варненците проф. Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Васил Василев, Петьо Маринов, Георги Йорданов, Милен Маринов, Венцислав Марков, Светлин Ненов. Гостуват пловдивските художници Валери Ценов, Александър Димитров, Ангел Герджиков, Юли Шумарев, Ангел Гешев, Атанас Колев, Румяна Русинова, както и Юлиан Йорданов от София, Христо Кралев от Добрич, Цветан Казанджиев от Ямбол и бургаското артистично дуо Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова.

Изложбата ще бъде достъпна през целия месец август. Т

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ (СМС) представя три концерта на 9 юни, съобщават организаторите.

Сутрешното матине е с клавирното дуо „Ондин“ от Франция и концерт с надслов „Балетни импресии“. Френско-италианско дуо на четири ръце, създадено в Женева през 2014 г., ще изпълни музика на Дебюси, Мусоргски, Бородин, Стравински, Равел. 

Вечерната програма в камерна зала „България“ е запазена за честване на 100 години от смъртта на Джакомо Пучини в изпълнение на тенора Борис Луков

Песенен цикъл ще представи слабо позната страна от емоционалната и творческа личност на големия композитор. Песните, включени в програмата, сами по себе си ще изненадат всички почитатели на композитора, защото са малко познати и стават обществено достояние едва през 1987 г., когато ги публикува един от най-големите изследо

Филмът "Седемте самураи" на Акира Куросава празнува 70-ата си годишнина тази година, съобщи Асошиейтед прес. Независимо от възрастта си, епосът на Куросава все още спира дъха с виталността си.

Да го гледаш пак означава да бъдеш увлечен, отново и отново, от действието и дълбочината на визията. "Седемте самураи" се разгръща бързо и решително, с темпото на ронина Камбей Шимада, с което той се впуска в битка. Филмът прелита над оризови полета и по горски пътеки. Камерата на Куросава не се опитва да предугади къде се развива действието, а го следва стремглаво.

За повечето от почитателите си "Седемте самураи" също е вид преследване. И не защото филмът на Куросава е изплъзващ се, всъщност той е сравнително ясна приказка, разказана и заявяваща ясно посланието си. Мистерията в него е по-скоро като тази, запазената за велик монумент, чието съществуване е колкото необозримо, толк

ПАРИЖКИЯТ ПЕРИОД

През 1926 г. Любомир Пипков заминава за Париж, където се записва в „Екол нормал де люзик“ – едно от най-известните учебни музикални заведения. Там започва да учи пиано при Ивон Лефебюр, история на музиката – при Надя Буланже, и композиция – при Пол Дюка.  Същата година той написва „Три драматични прелюдии“ за пиано и една песен по текст на Николай Лилиев във френски превод.

Парижкият период на Любомир Пипков - от 1926 до 1932 година, се отличава с интензивна работа. Той създава някои от своите значителни произведения – Струнен квартет №1, в който музиката от ранното му детство зазвучава с негов почерк, Соната за цигулка и пиано, Клавирно трио, първите си песни за глас и пиано, много обработки за народни песни, баладата „Конници“ (1929), замисля и операта „Янините девет братя“.

През 1930 г. Любомир Пипков завършва камерната си творба „Трио за цигулка, пиано и чело“, която посвещава на жена си, пише песента „Тракия“ по стихове на Никола Фурнаджиев. През 1931 г. написва своя Концерт за духови, ударни инструменти и пиано, който е изпълнен в Париж същата година.

През 1932 година Любомир Пипков завършва образованието си в Париж с отличие и парична награда.  Завръща се в България и през декември същата година е назначен за корепетитор в Софийската народна опера, където по-късно като хормайстор оставя трайни следи, като издига оперния хор на Софийската народна опера на високо равнище. 

БЕЗ ЖАНРОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Талантът на Любомир Пипков няма жанрови ограничения. През този период той създава сборника хорови песни „Хоровод“ под редакцията на Емил Шекерджийски.

През 1934 година се появява вокално-симфоничната му поема „Сватба“ по стихове от стихосбирката „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев, пресъздаваща събитията от Септемврийското въстание през 1923 година, която Любомир  Пипков нарича „революционна симфония“.

През 1936 г. той написва най-хубавата си хорова песен – На нивата“ по текст на Атанас Душков. Същата година се появява и сюитата „Хайдушка планина“, написана от него за камерния радиооркестър. През 1940 г. той пише и първата си голяма оркестрова творба Симфония №1, посветена на интербригадистите в Испания. 

Трите си опери Любомир Пипков пише по различно време и показва три различни посоки в стила и драматургичните си идеи. В периода 1932 – 1937 г.  той пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда. Премиерата е на сцената на Софийската опера на 19 септември 1937 г. 

През 1941 -1943 година Любомир Пипков работи изцяло върху втората си опера „Момчил“. Евакуацията на театъра през военните години прекъсва работата му с либретиста Христо Радевски. Операта по либрето на Христо Радевски върху романа на Стоян Загорчинов „Ден последен, ден господен“  е поставена на сцената на Софийската опера едва през 1948 година. Премиерата е на 24 април 1948 г. под диригенството на Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев.

През 1944 – 1948 година Любомир Пипков е директор на Софийската опера.

Премиерата на третата му опера „Антигона – 43“ е на 23 декември 1963 година в Русе. Тя е по либрето на Владимир Башев и Панчо Панчев, появява се през 1963 -1964 година почти едновременно в три оперни театри – в София, Пловдив и Русе. „Антигона – 43“ е първата българска опера на съвременна тема и е новаторска в сливането си на античен и съвременен сюжет, като жанр и музикален език. 

След едно пътуване с група музикални дейци в Албания се ражда „Пътуване из Албания“ (1950-1951).  В края на 1959 година за пръв път прозвучава неговата монументална вокално-симфонична творба „Оратория на нашето време“ в 18 части по текст на поета Владимир Башев, която в продължение на много години звучи като начален акорд на международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

Значителна част в неговото творчество заемат и създадените от Пипков песни. Незабравими остават „Нани ми нани, Дамянчо“, „На нивата“, „Люляка ми замириса“, “Сладкопойна чучулига“, „Жълта пеперуда“ и др.  Той е автор на музиката към филмите „Тревога (1951), „Септемврийци“ (1954), „Земя“ (1957), „Командирът на отряда“ (1959), „Стубленските липи“ (1960), „Царска милост“ (1962).  

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

От 1948 година Любомир Пипков се отдава изцяло на преподавателска работа.  До смъртта си през 1974 г. е  професор по вокални ансамбли и преподавател по вокална интерпретация  в Държавната музикална академия, в която от 1962 г. е и завеждащ Катедра по оперно-сценично изкуство.

Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г.  Основател на списание „Музика“.

През 1947 – 1954 година е председател на Съюза на българските композитори.

От 1966 г. до 1974 г. е председател на организационния комитет на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе. Името му е свързано и с утвърждаването на „Люляковите музикални празници“ в Ловеч, които от 1963 г. носят името на баща му Панайот Пипков, а от 1976 г. и името на Любомир Пипков.

Три пъти е носител на орден "Георги Димитров" (1954, 1964, 1967) и три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952).   През 1959 г. е удостоен с орден "Народна република България" първа степен. Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974). От 1976 г. първото музикално училище в България приема неговото име. От 1977 г., за изключителните постижения на преподаватели и ученици, училището в София получава статут на Национално музикално училище „Любомир Пипков“.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Тишината има собствен звук, казва художникът Стефан Качаков с новата си изложба
Изложба с 33 акварелни платна, повечето нови и непоказвани до момента подреди художникът Стефан Качаков в Ямбол. Експозицията е озаглавена „Тишина“ и показва красотата ...
Групата ADG7 представя „Звукът на Корея“ в София
Групата ADG7 представя „Звукът на Корея“ в София, в „Топлоцентрала“, съобщават организаторите от посолството на Република Корея в България и Корейската фонд ...
Проф. Иван Газдов подреди постоянна изложба с творби, дарени на родния му град
Представителна изложба на проф. Иван Газдов с творби, дарени през 2010 г. на родния му Ямбол, отново може да бъде разгледана в обновената Художествена галерия „Жорж Папазов&l ...
След 17 години Ману Чао се завръща с нов албум
След 17 години без издаден албум френско-испанският певец Ману Чао се завръща в петък с Viva Tu и своето латино звучене, съживявайки хубавите спомени на цяло едно поколение, което ...
Шон „Диди“ Кумс остава в затвора в Бруклин
Американският рапър Шон „Диди“ Кумс остава в затвора в Бруклин, след като съдия отхвърли предложението на хип-хоп магната да бъде пуснат под домашен арест, предаде Асош ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сграда на Безистена, вече като културно-информационен център. Изложба с „говорещи” картини н ...
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Публиката изпълни до краен предел зала „България“ в четвъртък вечер, за откриването на новия сезон на Софийската филхармония. С продължителни аплодисменти и викове &bd ...
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която много внимателно, много осъзнато наблюдава заобикалящата я среда и приема всичко присърце и директно. Това к ...
Тишината има собствен звук, казва художникът Стефан Качаков с новата си изложба
Изложба с 33 акварелни платна, повечето нови и непоказвани до момента подреди художникът Стефан Качаков в Ямбол. Експозицията е озаглавена „Тишина“ и показва красотата ...
Съюзът на българските художници обяви дванадесетте творци, които заминават за Париж през 2025 година
Дванадесетте български творци, които ще заминат догодина за Париж по програмата „Сите-де-з-ар“ бяха обявени тази вечер с изложба в Съюза на българските художници на ул. ...
Тикер в 00:00 ч.
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сград ...
Начало Творчески отражения
1156
Творчески отражения

Биография: Любомир Пипков

Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години.През 1918 г. семейството се премества в София. Любомир Пипков започва да се занимава сериозно с пиано при пианиста и клавирен педагог Иван Торчанов, който открива голямата дарба на 14-годишния младеж.

| 19 Септември 2024, 08:00 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Биография: Любомир Пипков
Биография: Любомир Пипков
Снимка © Христо Юскеселиев

Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години. 

Той е роден на 19 септември 1904 г. (6 септември 1904 г. по стар стил) в Сливен, в семейството на композитора Панайот Пипков и учителката Надка Стефанова, изпълнителна на народни песни. На шест години започва да свири по слух на пиано песните, които е слушал от майка си.  

На сцена без декори, само с няколко ориентировъчни знака на пода и актриса - сценичен мениджър, която прави аудиоописание - тази година на театралния фестивал в Авиньон, Франция, ще се играе "сляпа" версия на Чеховата "Чайка" с трупа от незрящи испански актьори, предаде АФП.

"В пиесата на Чехов героите сякаш търсят изгубен рай, с амбиции, по-големи от силите им. Струва ми се, че тези герои много добре съответстват на трупа от незрящи актьори", споделя Чела де Ферари, по време на  репетиция в Мадрид. 

"Незрящата" версия на "Чайка" ще се играе от днес на фестивала в Авиньон. 

Свикнала да работи за приобщаване, след като вече е поставяла "Хамлет" с актьори със синдрома на Даун, перуанската режисьорка се е заела с постановката на друга прочута пиеса с доста необичаен състав - сред дузината актьори от трупата от Националния драматичен център в Мадрид

Трийсет и седем български филми и 19 киноленти от чужбина са включени в конкурсната програма на Международния фестивал на любителските исторически филми, който ще се състои от 28 до 30 юни в Шумен, съобщиха от Народно читалище "Добри Войников - 1856". 

В тазгодишното издание на фестивала участват кинолюбители от Русе, Добрич, Варна, Пловдив, София, Стара Загора, Хасково, Димитровград, Белоградчик, Търговище, Каспичан и Шумен. 

На фестивала ще бъдат представени и филми от Черна гора, Великобритания, Нидерландия, Република Северна Македония, Молдова, Словения, Украйна и Русия, добавят от шуменското читалище.

Любителските и историческите филми, включени в програмата на фестивала представят сюжети и истории, свързани с национално-освободителното движение, войните за независимост, места на паметта, фолклорни традиции, имена в българското и световното изкуство.

В „Арена София“ ще бъде премиерата на игралния филм „Гунди – Легенда за любовта“. Събитието е на 9 октомври, съобщават организаторите.

Продуцентите от „Междинна станция“ очакват това да бъде най-голямата гала премиера, правена за филм в България. Събитието ще събере на едно място целия снимачен екип, а по син килим ще минат всички актьори, участвали във филма.

Филмът ще се прожектира на огромен екран, който ще бъде специално инсталиран за целта.

Както информирахме, „Гунди – Легенда за любовта“ проследява живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова-Лита до трагичния 30 юни 1971 година. В основата на сценария са неразказани досега истории от личния живот на Георги Аспарухов и неговата най-голяма любов, с която преминават през редица изпитания на живота, футбола и системата, но ос

Художникът Клеменс Бер ще представи първа самостоятелна изложба у нас. Той развива идеята си за „Призрачни хоризонти“ на три локации в София.

Откриването е на 13 юни, като стартира в галерия „Пунта“, постепенно преминава към галерия „Поста“, а след това и в двора на „Гьоте институт“ - България. 

Експозицията „Призрачни хоризонти“ може да бъде разгледана до 6 юли, съобщават организаторите.

„Призрачни хоризонти“ на Клеменс Бер се разгръща едновременно в галериите Пунта и Поста и в двора на Гьоте-институт в София. Отправна точка на работите, инсталациите и обектите, е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото“, разказват от екипа. 

Те отбелязват, че при първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел „Арена ди Сердика“ (срещу „Гьоте инстит

Художествената галерия в Русе представя изложба на художници-юбиляри, чиито творби са част от фонда на културния институт. Това съобщи директорът на Русенската галерия Елена Великова.

В експозицията са включени творби на Васил Стоилов, Борис Иванов, Георги Баев, Петър Дочев, Александър Терзиев, Георги Чапкънов, както и на русенските художници Йордан Денев, Йордан Парашкевов, Димитър Хинков, Димитър Радков, Лъчезар Станев и Даниела Максимова, Александър Симов, Десислав Михайлов и Иван Хубанов.

"Тази изложба е възможност да бъдат припомнени творби, от които русенската публика ще остане приятно изненадана. Част от тях предстои да участват в национални изложби", обясни Великова.

Експозицията може да бъде видяна до края на месеца. 

През 1918 г. семейството се премества в София. Любомир Пипков започва да се занимава сериозно с пиано при пианиста и клавирен педагог Иван Торчанов, който открива голямата дарба на 14-годишния младеж. 

ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ОПИТИ

Симфониета Видин ще изнесе три поредни концерта в три града на Северозападна България. Публиката в Монтана, Белоградчик и Видин ще чуе избрани произведения от Моцарт и Салиери, каза директорът на културния институт Мирослав Кръстев.

В програмата са включени увертюра към операта La Fiera di Venezia, Венецианска симфония и Симфония в ре мажор Il giorno onomastico от Салиери. Във втората част на концертите ще звучи музика на Моцарт – Увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“ и Симфония №41 в до мажор „Юпитер“, обясни Кръстев.

И Моцарт, и Салиери са били музиканти във Виена в края на XVIII век. Имало е много спекулации за тяхното съперничество, отбеляза Кръстев. Предлагаме един концерт, в който слушателите могат да сравнят музиката на двамата композитори, и нека публиката бъде съдия, допълни директорът на Симфониета Видин.

На диригентския пулт застава маестро Енри

Иранската художничка Лалех Барзегар ще гостува с изложба в троянската галерия „Серякова къща“, съобщи Мариела Шошкова, уредник в галерията.

Изложбата, която се осъществява със съдействието на поета и писател д-р Набиола Масуми и троянската художничка Надежда Христова, ще бъде открита на 14 август.

Това е четвърта самостоятелна изложба за иранската художничка и режисьор. След като завършва кинорежисура в Soore Art and Film University в Техеран, Барзегор продължава  образованието си в Академията за медийни изкуства в Кьолн (Германия) и в Художествената академия „Сейнт Мориц“ (Швейцария), разказа уредничката.

„Лалех Барзегар развива уникален художествен стил, характеризиращ се с комбинация от абстрактни форми и изразителни цветове, а художественият израз размива границите между филма и живописта“, каза Шошкова.

Барзегар е продуцент на няколко наград

Варненската галерия „Ларго” подреди сборна изложба под наслов „Лятна разходка по Ларгото“. Това е шесто издание на инициативата, припомни галеристката Милена Димитрова. Тази година експозицията с лятно настроение включва живопис, графика и скулптура.

Ценителите ще открият произведения на автори, които вече не са сред нас - Лиляна Русева, Стоян Цанев и Петър Мичев-Педро. Представени са варненците проф. Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Васил Василев, Петьо Маринов, Георги Йорданов, Милен Маринов, Венцислав Марков, Светлин Ненов. Гостуват пловдивските художници Валери Ценов, Александър Димитров, Ангел Герджиков, Юли Шумарев, Ангел Гешев, Атанас Колев, Румяна Русинова, както и Юлиан Йорданов от София, Христо Кралев от Добрич, Цветан Казанджиев от Ямбол и бургаското артистично дуо Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова.

Изложбата ще бъде достъпна през целия месец август. Т

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ (СМС) представя три концерта на 9 юни, съобщават организаторите.

Сутрешното матине е с клавирното дуо „Ондин“ от Франция и концерт с надслов „Балетни импресии“. Френско-италианско дуо на четири ръце, създадено в Женева през 2014 г., ще изпълни музика на Дебюси, Мусоргски, Бородин, Стравински, Равел. 

Вечерната програма в камерна зала „България“ е запазена за честване на 100 години от смъртта на Джакомо Пучини в изпълнение на тенора Борис Луков

Песенен цикъл ще представи слабо позната страна от емоционалната и творческа личност на големия композитор. Песните, включени в програмата, сами по себе си ще изненадат всички почитатели на композитора, защото са малко познати и стават обществено достояние едва през 1987 г., когато ги публикува един от най-големите изследо

Филмът "Седемте самураи" на Акира Куросава празнува 70-ата си годишнина тази година, съобщи Асошиейтед прес. Независимо от възрастта си, епосът на Куросава все още спира дъха с виталността си.

Да го гледаш пак означава да бъдеш увлечен, отново и отново, от действието и дълбочината на визията. "Седемте самураи" се разгръща бързо и решително, с темпото на ронина Камбей Шимада, с което той се впуска в битка. Филмът прелита над оризови полета и по горски пътеки. Камерата на Куросава не се опитва да предугади къде се развива действието, а го следва стремглаво.

За повечето от почитателите си "Седемте самураи" също е вид преследване. И не защото филмът на Куросава е изплъзващ се, всъщност той е сравнително ясна приказка, разказана и заявяваща ясно посланието си. Мистерията в него е по-скоро като тази, запазената за велик монумент, чието съществуване е колкото необозримо, толк

През 1919 г. постъпва в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер, а теоретичните дисциплини изучава при проф. Добри Христов, проф. Димитър Попиванов, проф. Димитър Хаджигеоргиев и проф. Димитър Радев.  

В Музикалното училище прави първите си опити за творчество. Под влияние на своя баща композиторът Панайот Пипков той съчинява парафрази за пиано върху народни песни. През 1923 г. написва „Двадесет и две вариации“ за пиано, която за първи път разкрива яркото дарование на 19-годишния композитор. Творбата прави впечатление на неговите учители и след успешното й представяне на една продукция в училището професорите му дават необходимата препоръка, за да получи стипендия за следване в Париж, Франция. След появата на пиесите от Детския му албум за пиано, вече няма съмнение, че Пипков ще поеме по пътя на един самобитен талантлив творец.

ПАРИЖКИЯТ ПЕРИОД

През 1926 г. Любомир Пипков заминава за Париж, където се записва в „Екол нормал де люзик“ – едно от най-известните учебни музикални заведения. Там започва да учи пиано при Ивон Лефебюр, история на музиката – при Надя Буланже, и композиция – при Пол Дюка.  Същата година той написва „Три драматични прелюдии“ за пиано и една песен по текст на Николай Лилиев във френски превод.

Парижкият период на Любомир Пипков - от 1926 до 1932 година, се отличава с интензивна работа. Той създава някои от своите значителни произведения – Струнен квартет №1, в който музиката от ранното му детство зазвучава с негов почерк, Соната за цигулка и пиано, Клавирно трио, първите си песни за глас и пиано, много обработки за народни песни, баладата „Конници“ (1929), замисля и операта „Янините девет братя“.

През 1930 г. Любомир Пипков завършва камерната си творба „Трио за цигулка, пиано и чело“, която посвещава на жена си, пише песента „Тракия“ по стихове на Никола Фурнаджиев. През 1931 г. написва своя Концерт за духови, ударни инструменти и пиано, който е изпълнен в Париж същата година.

През 1932 година Любомир Пипков завършва образованието си в Париж с отличие и парична награда.  Завръща се в България и през декември същата година е назначен за корепетитор в Софийската народна опера, където по-късно като хормайстор оставя трайни следи, като издига оперния хор на Софийската народна опера на високо равнище. 

БЕЗ ЖАНРОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Талантът на Любомир Пипков няма жанрови ограничения. През този период той създава сборника хорови песни „Хоровод“ под редакцията на Емил Шекерджийски.

През 1934 година се появява вокално-симфоничната му поема „Сватба“ по стихове от стихосбирката „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев, пресъздаваща събитията от Септемврийското въстание през 1923 година, която Любомир  Пипков нарича „революционна симфония“.

През 1936 г. той написва най-хубавата си хорова песен – На нивата“ по текст на Атанас Душков. Същата година се появява и сюитата „Хайдушка планина“, написана от него за камерния радиооркестър. През 1940 г. той пише и първата си голяма оркестрова творба Симфония №1, посветена на интербригадистите в Испания. 

Трите си опери Любомир Пипков пише по различно време и показва три различни посоки в стила и драматургичните си идеи. В периода 1932 – 1937 г.  той пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда. Премиерата е на сцената на Софийската опера на 19 септември 1937 г. 

През 1941 -1943 година Любомир Пипков работи изцяло върху втората си опера „Момчил“. Евакуацията на театъра през военните години прекъсва работата му с либретиста Христо Радевски. Операта по либрето на Христо Радевски върху романа на Стоян Загорчинов „Ден последен, ден господен“  е поставена на сцената на Софийската опера едва през 1948 година. Премиерата е на 24 април 1948 г. под диригенството на Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев.

През 1944 – 1948 година Любомир Пипков е директор на Софийската опера.

Премиерата на третата му опера „Антигона – 43“ е на 23 декември 1963 година в Русе. Тя е по либрето на Владимир Башев и Панчо Панчев, появява се през 1963 -1964 година почти едновременно в три оперни театри – в София, Пловдив и Русе. „Антигона – 43“ е първата българска опера на съвременна тема и е новаторска в сливането си на античен и съвременен сюжет, като жанр и музикален език. 

След едно пътуване с група музикални дейци в Албания се ражда „Пътуване из Албания“ (1950-1951).  В края на 1959 година за пръв път прозвучава неговата монументална вокално-симфонична творба „Оратория на нашето време“ в 18 части по текст на поета Владимир Башев, която в продължение на много години звучи като начален акорд на международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

Значителна част в неговото творчество заемат и създадените от Пипков песни. Незабравими остават „Нани ми нани, Дамянчо“, „На нивата“, „Люляка ми замириса“, “Сладкопойна чучулига“, „Жълта пеперуда“ и др.  Той е автор на музиката към филмите „Тревога (1951), „Септемврийци“ (1954), „Земя“ (1957), „Командирът на отряда“ (1959), „Стубленските липи“ (1960), „Царска милост“ (1962).  

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

От 1948 година Любомир Пипков се отдава изцяло на преподавателска работа.  До смъртта си през 1974 г. е  професор по вокални ансамбли и преподавател по вокална интерпретация  в Държавната музикална академия, в която от 1962 г. е и завеждащ Катедра по оперно-сценично изкуство.

Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г.  Основател на списание „Музика“.

През 1947 – 1954 година е председател на Съюза на българските композитори.

От 1966 г. до 1974 г. е председател на организационния комитет на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе. Името му е свързано и с утвърждаването на „Люляковите музикални празници“ в Ловеч, които от 1963 г. носят името на баща му Панайот Пипков, а от 1976 г. и името на Любомир Пипков.

Три пъти е носител на орден "Георги Димитров" (1954, 1964, 1967) и три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952).   През 1959 г. е удостоен с орден "Народна република България" първа степен. Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974). От 1976 г. първото музикално училище в България приема неговото име. От 1977 г., за изключителните постижения на преподаватели и ученици, училището в София получава статут на Национално музикално училище „Любомир Пипков“.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Тишината има собствен звук, казва художникът Стефан Качаков с новата си изложба
Групата ADG7 представя „Звукът на Корея“ в София
Проф. Иван Газдов подреди постоянна изложба с творби, дарени на родния му град
След 17 години Ману Чао се завръща с нов албум
Шон „Диди“ Кумс остава в затвора в Бруклин
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Септември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Авансцена
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Под прожектора
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Авансцена
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.